Дали да се заземяваме?

Все повече хора ме питат за заземяването. В добрия случай питат “Добре ли е да се заземяваме?” (имайки предвид вкъщи)
А отговорът ми е: “Да, добре е, но само ако знаете къде и как.”.
Лошото е обаче, когато получа въпроса по този начин: “Аз се заземявам от много време с подложка за мишка/със специално одеяло когато спя. Това добре ли е?”
Отговор: “Не, това ще ви разболее много по-бързо, отколкото когато не се заземявате.” …

А темата за заземяването е една от най-фундаменталните теми изобщо. Всъщност на практика хората се колебаят дали е добре, дали е естествено да сме във връзка със Земята. Ето, докъде ни докара днешната наука, цивилизация, обучение, че вече хората масово се чудят дали са естествени и най-най-естествените неща … А предците ни стотици хиляди години не са се отделяли от земята – и денем и нощем, а ние вече го намираме за леко … екзотично това нещо за земяването и цитираме източниците си дори, които ни споделят, че то е много здравословно, исконно, природно, в подкрепа на вътрешни колебания, за да се застраховаме, че няма да изглеждаме … може би “смешни”? Тъжно.
И тук идва голямата болка, голямата разлика между това, което можем да си позволим ние и това, което е било допреди по-малко от 70 години. Та допреди 70 години, а в немалко случаи и допреди 60, бабите ни не са имали ток! Говоря за България, не за Щатите. Ето защо, всички, които обожават да дават за пример бабите си – столетници, като довод, че човек и да яде вреднотии (или да пие или т.н) пак можело да доживее до 100 години, трябва много сериозно да преосмислят концепцията си, защото изпускат най-важната част от уравнението – електромагнетизма!

А какво ни дава заземяването? Земната повърхност е заредена отрицателно с огромно количество свободни електрони, които буквално можем да приемаме от нея, балансирайки презаредените си с положителни заряди тела и използвайки я като един огромен антиоксидант, от който да си “наваксваме” електрони. Отделно, фините флуктуации в земното електромагнитно поле, наред със слънчевата светлина, са важен и силно необходим ни източник, чрез който можем да синхронизираме циркадния си ритъм и функции, хормоналните си цикли и др.

Също така обаче, ако искаме да се възползваме и от силно необходимите ни постоянно токови сигнали, идващи от майката Земя, когато сме в контакт с нея (гола кожа върху почвата или заземени чрез меден проводник), то трябва да живеем в най-най-чистата от изкуствени (и винаги – пулсиращи) електромагнитни смущения среда или по-точно в случая от двата основни компонента на електричеството – електромагнитното и електростатичното полета.

В момента, в който на по-малко от 6-7 м. от нас (това е само като ориентир, но не е точна формула за успех) има проводник под променливо напрежение, наелектризирането на тялото (body voltage) се покачва неимоверно до няколко стотин, често и хиляди миливолта. При което човек изпада в най-ужасното положение от електромагнитна гледна точка – става отводник на електростатичното околно поле, заедно с хилядите му хаотични честотни хармоници, защото се явява най-малкото съпротивление по пътя на това поле към земята. Т.е. го привлича много по-силно към себе си отколкото ако не е заземен…
Така малък, но достатъчно силен на фона на фините постоянно токови импулси, с които работи нашето биологично тяло, променлив ток, трептящ също така с тези безброй хаотични, паразитни честоти, започва да протича през нас в посока към земята. Ето защо е буквално опасно да мислим за заземяване в дома си преди да се уверим, че наелектризирането на нашето тяло е под зоната на опасните за жизнените ни процеси нива, т.е. под 15 или най-добре 10 mV (хилядни от волта) или 0.3 V/m като сила на електростатичното поле. Откъде идват тези цифри? Освен от безбройните изследвания, най-лесно е да се отчете фактът, че за да нямаме негативно влияние върху себе си, то външното наелектризиране на тялото ни не бива да надвишава стойностите на напреженията, които е установено, че са пряко отговорни за собствените му функции на микро ниво. Например клетката се нуждае за своята работа от постоянно напрежение от -25mV. Но това е само груб пример. Има много по-фини взаимодействия, за които отдавна е показано, че са в границите на единици миливолти, както и че съответстващите им протичащи токова са части от микроампера (милионна част от ампера).
Относно заземяването на открити пространства. “Прогресът” е довел дотам, че е съвсем нормално вече по земята “в нищото” също да протичат мръсни токове. Наричат се обратни токове (return currents) и са в следствие, че е практика да се съединяват нулевия със заземителния проводник, която практика от ел. дружествата наричат “подобряване на нулата” … Е, това “подобряване” води до факта, че част от обратния ток към трафопостовете от таблата на потребителите, преминава по земята с произволна и неведома (в зависимост от влажността на почвените слоеве) траектория – дефакто по най-ниското съпротивление. Но без измерване ние не знаем къде е тази траектория и освен това, не говорим за една “линия”, а за хиляди – от всяка къща, сграда, предприятие или инсталация.
Това, което можем да направим, освен заземяването в електронеутрални зони е да докосваме земята само с единия си крак или ако е с двата – те да са максимално близко един до друг, с цел да се създава минимална потенциална разлика между тях, която по принцип индуцира протичането на електричество между крайниците, т.е. през нас. Оттук някои ще се досетят, че животните са в особено неизгодна позиция
Чудесен ресурс по темата е сайтът на д-р. Магда Хавес

Както разбираме отново и отново, не можем да живеем в свят, в който вече нищо не е “същото” и да правим същите неща, които са правили майките и бащите ни когато са били деца. Или дори когато някои от нас са били деца. Вече е различно. Ако не искаме да го осъзнаем, плащаме биологичния си “данък” за това. Ако обаче изберем да проявим малко съзнателност и да се поинтересуваме защо сега нещата с електромагнитните източници са толкова различни, то ние все още можем да направим прекрасни избори, включае и по отношение на тази красива практика – заземяването. Иска се малко съзнателност и информираност, а след което и определени действия. Това е всичко.

Автор:  И. Ганчев