През последните двайсетина години стана много популярно да се твърди, че не друго, а стресът е едва ли не основната причина за експоненциално нарастващата вълна от нови и почти нечувани поради изключителната си рядкост преди заболявания. И да, това изглежда донякъде правдоподобно, предвид, че така или иначе ниското качество на храната, която ядем и на почвите, на които тя расте, не се е влошило чак толкова стремглаво само за няколко десетилетия (особено като се има предвид, че проблемът с нарастващия минерален дефицит в почвите се разглежда още от 30-те години на 19-и век). Но в нашето съвремие, сравнено със средата и втората половина на 20-и век, разликите в общото човешко здраве, в продължителността на живота, във възрастовия праг на всички сериозни заболявания, а и в основните причини за смъртност са наистина колосални. Практически дори няма да сме далеч от истината, ако кажем, че съвременните измерения на горните фактори нямат почти нищо общо с близкото минало. И това не е субективно усещане. То се удостоверява от всяка обективно изготвена статистика в съответната категория.
Нека видим обаче способен ли е стресът да бъде наистина основният виновник за “модерното здраве” на населението. Какво толкова по-различно има в този “стрес” спрямо онзи, с който са живяли нашите баби и дядовци? Тук поставям нашия “стрес” в кавички, защото се оказва, че той е наистина нищожен на фона на това, което са преживявали предците ни и то до съвсем скоро. Стрес от управлението на безчет кредитни карти, пароли и т. нар. “забързано ежедневие”. Последното се категоризира като нещо много сериозно. “Прегряване” от мислене за кариериен успех, за печелене на пари, след това от ежечасни действия с цел запазването или увеличаването им … всичко нататък ви е известно. С една дума “прегряване” от мислене за маловажни, от вселенска гледна точка, или дори за безсмислени неща. А сега да отчетем какво всъщност е истинското значение на думата стрес, като вече е разбираемо, че то определено не се крие в горното.
Стрес е било за едно семейство, живеещо на село и препитаващо се по законите на природата, една сушава или една прекомерно дъждовна година, защото тя може и буквално е оставяла цели семейства, села, а в миналото и популации без прехрана.
Стрес е било едно наводнение, което е издавяло цели стада – отново семейства и села остават без прехрана.
ГЛАД. Това е СТРЕС. Но истински глад и недохранване, а не пропускане на 2, 3 или 5 похапвания. Нека хората, които скоро не са оставали без храна за повече от няколко дни, да спрат тук, да вдигнат глава и да се опитат да си представят какво значи ГЛАД. Но истински.
А Стрес е било и липсата на сигурност дори. На физическа сигурност. От нападение, от убийство, от отвеждането на собствените децата за еничари . . .
Да сравняваме ли тези стресови фактори с модерните “стресови” фактори от емоционален характер? Безсмислено е.
Но въпреки всичко това, хората са имали, и имаха, защото някои от нас помнят ясно тези времена – забележимо по-голяма продължителност на живота, веднъж преодоляли детските си години. Повече относно заблудите относно кратката продължителност на живота в миналото тук. Имаха и несравнимо по-добро здраве и жизненост на възраст, която от двайсетина години вече се смята за “преклонна”.
За всеки, който има очи да види, става ясно, че за стреса, като фактор за съвременната здравна катастрофа изобщо не може да се говори.
Има обаче други фактори, които пределно ясно си личат, когато придобием реална картина за измеренията на физико-енергийния свят, в който се намираме и който задвижва всичко живо и неживо във Вселената.
Връщайки се на стреса обаче, както видяхме, емоционалният стрес на населението в наши дни е практически смешен и незначителен. Дори бих казал е тъжно, че го обявяваме за стрес. Но нека видим какво причинява сериозният, истинският стрес с всички негови последствия, т.е. какво е биологичното проявление на това състояние.
При стресова ситуация достига до свръхактивиране на симпатиковата нервна система, която освобождава калций (calcium efflux). Освобождаването на калций е главният механизъм за “известяване” на невроните, при което те се активират и това състояние е известно като стресов отговор. Докато причините за умерени стресови отговори идват и си отиват, в модерния живот има една причина, която за повечето хора никога не си “отива” и присъства 24 часа в денонощието, което е буквално разрушително за централната нервна система, което в резултат нерядко довежда до някои от посочените проблемни състояния:
– сърдечносъдови проблеми;
– тревожни разстройства, депресии и зависимости;
– наднормено тегло
– язви и проблеми с храносмилателна система и стомашно чревния тракт;
– лесна и хронична умора, главоболия;
– мозъчни увреждания;
А присъстващия стресов фактор, който 24х7 причинява хроничен стресов отговор е облъчването с нейонизираща радиация, била тя от радио-честотни източници като антени, рутери, бебефони и “умни” телевизори или от огромната гама ниски и средновисоки честоти, излъчващи се от електрическите проводници в или извън жилищата (например на улицата).
Калциевото освобождаване при стресов отговор е еднозначно доказано чрез методологията на изследване, наречена “Йонен циклотронен резонанс” (Ion Cyclotron Resonance), като резултатите от освобождаването на калций са налице и при стрес, причинен дори от слаби електромагнитни и електростатични полета от електропреносната мрежа.
А влиянието на електростатичните и електромагнитните полета дори със слаб интензитет са разгледани в дълбочина от световния експерт по темата за биологичното влияние на променливия ток върху хора Александър Пресман в книгата му “Електромагнитните полета и живата природа”, издадена още през 1970 г. в Москва.
Работата му по-късно се продължава и от дясната ръка на знаменития ортопед и двукратен нобелов лауреат Роберт О’бекър – Андрю Марино. Тук ще спомена и че за изнасянето на информацията от изследванията си в посока опасностите от електромагнитните и електростатичните полета, която никак не се харесва на индустриално-военния комплекс, Бекър моментално губи финансирането на работата си от Националния здравен институт (NIH) на САЩ и бива принудително “пенсиониран” на 56г. Но той още през 1963г. Публикува обширен доказателствен материал, че костите са всъщност полупроводници. Защо е важно това? Защото е поредното доказателство, че всяко живо същество е всъщност една електрическа система, оптимизирана да провежда, да работи и да използва максимално ефективно нищожни по сила постоянни електрически токове и светлинни сигнали, както и да синхронизира целия си неразгадан и до днес в пълнота “магически” синхрон между отделните органи, процеси и функции.
Но Марино задълбочава и продължава работата на Пресман и изважда на бял свят още повече факти и от изследванията на Бекър и други учени, които документира в колосалния си труд от 500 страници, книгата “Отиваме на някъде” (“Going somewhere”).
А стресов отговор и то много лесно удостоверим – чрез моментно изследване на нивата на кортизол и други хормони на стреса например, се получава и от прекарването на време под изкуствени светлинни източници с наличие на синя и зелена светлина или дори само от светлинен поток, без значение спектралните му характеристики, базиран на трептения (премигвания), недоловими от човешкия мозък на съзнателно ниво. Дори самото наличие на пулсации на поляризираната светлина (изкуствената) води до свръхактивиране на фоторецепторите в ретината и подкожната мазнина, а оттам и целия “хормонален панел”, контролиран чрез светлинните сигнали, идващи от ретината.
Ето това са стресовите причинители за съвременния човек, които наистина имат значение, които са перманентно присъстващи, ден след ден, ден и нощ, от сутрин до вечер и, най-тревожното – и от вечер до сутрин! Ще обърна специално внимание на тази последна част: от вечер до сутрин, защото тя има особено дегенеративно значение за човека, но преди това искам да засегна специално и присъствието на стреса от нейонизираща радиация (с радио честотен и електростатичен характер) по време на хранене. Както бе посочено по-горе, калциевото освобождаване при стресов отговор, задейства симпатиковата нервна система, активираща на свой ред и стресовите хормони. Но симпатиковата нервна система е последното нещо, което искаме да бъде активирано когато се храним или когато храносмиламе (средно 1.5 часа след хранене). Напротив, по време на хранене се задейства парасимпатиковата нервна система, който тип нервна система е наричана неслучайно на англ. “rest and digest” (“почивай и храносмилай”). В безкрайно количество книги по алтернативна медицина, неврология, нутриционистика и други, се посочва, че ако сме под стрес, е много по-добре да пропуснем хранене, да изчакаме да сме по-спокойни и отпуснати и тогава да се храним – просто защото ако направим обратното т.е. ако се храним под стрес, то приетата храна вместо да ни донесе здравни ползи, може дори да ни навреди – в моменти на стрес тялото няма ресурси да я усвоява. Неслучайно при голяма емоционална болка, например след загуба на близък човек, много хора нямат апетит с дни, седмица или повече. Тялото няма енергийния капацитет да обработва едновременно и стреса и приетата храна. Но това е случаят, в който ние “знаем”, че сме стресирани, защото на съзнателно ниво знаем какво сме изживяли. Но в масовия случай хората не знаят, че тялото проявява хроничен стресов отговор в следствие от ниско, средно и/или високочестотно облъчване. Може би някои хора усещат смътно, че не се чувстват комфортно, а други, по ред начини и причини, притъпили вродената си сетивност (вкл. и чрез вкусово-стимулиращи вещества в самата храна), дори не могат да усетят, че симапатиковата им нервна система е пре-активирана и че моментът не е никак подходящ за приемане на храна от биологична гледна точка.
Предполагам и че повечето хора, попаднали на този сайт са наясно и със старата препоръка да не се чете и да не се гледа телевизия по време на хранене, както и да не се заспива или спи на телевизор или радио. Това е така тъй като именно по време на тези два процеса падат защитите на подсъзнанието – силно намалява ролята на симпатиковата за сметка на парасимпатиковата нервна система. Ето още едно потвърждение, че именно в тези периоди всяко външно въздействие може да има силно неблагоприятен ефект. А и инстиктивно, по-чувствителните и осъзнати хора, изпитват силен дискомфорт да се хранят ако зад гърба си нямат солидна преграда, а още повече ако има някакъв вид движение или силни звуци зад тях – сиреч някакъв вид стресов фактор, който те обаче могат да интерпретират на съзнателно ниво, за разлика от електромагнитния стрес, който не се усеща чрез петте физически сетива.
Има и друг основен проблем при хранене под въздействието на средни и/или високи честоти. Създадената стресова реакция се предава от мозъка и към тънките черва чрез т. нар. “brain-gut connection” (“връзка мозък-тънки черва), при което стените на червата стават много по-пропускливи за по-големи частици храна от допустимото, които по този начин навлизат безпрепятствено в кръвопотока с всички възпалителни последствия от това.
А сега нека се върнем на непознатия до този момент за живите организми стрес по време на сън! Но не стрес, който се случва внезапно доакто човек спи и нещо го събужда, стресира, разрушава съня му поради изливанеото на големи количества хормони на стреса и т.н., а стрес, който присъства по неусетен за съзнанието, но усетен за биологичните функции начин през цялото време на съня. Телата, които са обливани от този непрекъсваем стрес нямат възможност и за минутка почивка от него, най-силно необходима през нощта – времето за регенерация и рециклиране на силно увредените именно от дневния стрес клетки. Но когато стресът продължава и нощем, по време на сън и мелатонинът, унищожаван също от този стрес, е на нива по-ниски от средата на оптимума, регенерацията е силно компроментирана, много клетки не успяват да минат правилно през процесите на автофагия или апоптоза (мелатонинът е в основата на тези два процеаса), много токсични вещества не биват освобождавани от клетките и/или метаболизирани правилно и нощ след нощ се получава тяхно натрупване с неизменните от това дългосрочни последици.
Автор: Иван Ганчев
