Нейонизиращата радиация е тази, с която се занимава този сайт. Тя включва всички електромагнитни вълни, започвайки от полезната и крайно необходима за нас ултравиолетова светлина, преминава през нискочестотните излъчвания от старата електропреносна мрежа, след което през средно до високочестотните излъчвания на съвременната електропреносна мрежа, през радио и телевизионните предаватели и достига до най-високочестотните (с милиони и милиарди пулса за секунда) излъчвания от комуникационни устройства като телефони, рутери, малки “умни” устройства, антени на оператори и пр.
От десетилетия, биолозите са установили и нагледно демонстрират, че нейонизиращата радиация може да взаимодейства с и да уврежда клетъчния геном (ДНК) на всяка една жива клетка. Увредената по този начин клетка или умира или, ако организмът не успее да приложи върху нея програмата за клетъчна смърт (апоптоза), то тя мутира. Мутацията пък, може да доведе до много сериозни заболявания, включително рак. В тази статия ще обясня как става това.
Дезоксирибонуклеинова киселина или ДНК, с нейните два сегмента, носители на генетична информация, с красиво “усуканата си стълбица” (наречена двойна спирала, double helix) е едно от най-красивите творения на природата.
ДНК е също и невероятно ефективна молекула. Във всяка клетка от телата си имаме удивителните два метра от тази спирала! Навита и усукана така, че да се побере в миниатюрното клетъчно ядро. А още по-невероятна я правят някои доста особени нейни електрически свойства. А както вече писах нееднократно, ние сме една напълно “електрифицирана система” по начало, т.е. по замисъла на сътворението и всички наши функции, процеси и сигнали, са базирани единствено на електрически взаимодействия между нашите клетки и органелите в тях, оставяйки химическите процеси подчинени на електрическата ни природа.
Преплетените нишки на ДНК са свързани чрез стъпала от молекули, наречени нуклеотиди. Всяко “стъпало” от ДНК-то ни се състои от два нуклеотида – по един откъм всяка нишка. Тези два нуклеотида се задържат в близост посредством водородна връзка, където един водороден атом, споделен между двете молекули е “лепилото” между тях. Присъствието на толкова много нуклеотиди, с водородни връзки помежду им води до силното привличане между двете нишки на ДНК. Тези въглеродно-свързани нуклеотиди са сравнително “плоски” молекули, с електрони на двете им повърхности. И понеже “стъпалата” на ДНК молекулата са много близко едно до друго, тези електрони сформират т. нар. електронен облак, способен да провежда електричество през цялата ДНК “верига”. Това свойство на ДНК-то прави много лесна проводимостта на електрони подобно на меден проводник. Съответно ако електрон бъде освободен къмто стълбица от ДНК от оксидиращ агент (в следствие на известният ни вече оксидативен стрес), този отрицателен заряд ще пропътува разстоянието през всички ДНК стълбици. Д-р Жаклин Бъртън и нейния екип от Калифорнийския технологичен университет демонстрират този трансфер на електрони по продължение на цялото ДНК. Те доказват и че ДНК е толкова ефективен проводник, че надминава електропровидомостта на познатите ни, създадени от човека проводници. Ето защо и ДНК се използва в нано-био технологиите – като електропроводник с неповторими качества.
Друга уникална черта на ДНК е нейната компактна форма. Всъщност способността й да се побере в такова пространство като клетъчното ядро се дължи на това, че тя пакетира нейното съдържание в микроскопични “навивки”, представлявайки всъщност една фрактална антена. Фрактална антена е антена, чиято форма се състои от по-малки елементи със същата форма, а те – от още по-малки елементи със същата форма и без значение от увеличението, наблюдаваната форма е една и съща.
Така ДНК е фрактал, защото нейните “намотки” са съставени от по-малки “навивки”, сформиращи т. нар. “намотана намотка” (на англ. “coiled coil”). А тази структура (намотана намотка) на фракталните антени (вкл. и тези, направени от човека) ги прави невероятно ефективни като антени поради огромната им дължина, която обаче е събрана в малко общо пространство. Като резултат тези антени са едновременно много дълги и невероятно компактни. И по дефиниция, една фрактална антена може да “улавя” сигнали в много голям честотен диапазон, тъй като за различните честоти са необходими (обикновени) антени с различна дължина.
Ето защо ДНК е всъщност фрактална антена, която улавя и реагира и на ниски и на високи честоти. Затова и ДНК е толкова чувствителна на нейонизираща радиация – забележимо по-чувствителна от други големи молекули, като например протеините в нашите тела, чиято реакция на ЕМП ще разглеждам в друг материал.
Нека разгледаме какво се случва при деленето на клетките. Клетките на всеки един наш орган се подменят, т.е. буквално подмладяват за време от няколко дни до няколко седмици. Така ние нямаме клетки, по-възрастни от месец или два, с някои малки изключения. Но защо тогава човек остарява и не живее вечно? Явно има нещо, което въпреки този процес, все пак работи с натрупване и промяна на здравето към по-влошаващо се с времето.
Процесът на делене на клетките се нарича репликиране, при което информацията за създаването на новата клетка се “взима” от ДНК (клетъчния геном) на старата клетка. За клетките от различните органи, тази информация е различна и “профилирана”. Обаче клетките не се репликират по съвършен начин. Има едно нещо, което се нарича “грешки при репликирането”. Тези грешки в една натурална среда са нещо наистина нищожно като процент и са буквално пренебрежими за способността на телата ни да се справят с получените при копирането на ДНК изменения в тази малобройна група от клетки. Съвършените ни иначе тела, имат нещо като “консултанти по качеството”, които откриват и отстраняват такива грешки. Когато тези грешки обаче станат твърде многобройни, клетъчният механизъм за “поправката” им вече не може да се справи и увреждането остава налице в новата клетка. Тогава се казва, че дадена клетка е мутирала. Оттук насетне следва само един добър изход и това е тези клетки да минат през програмирана, т.е. “желана” клетъчна смърт – апоптоза, която се инициира от самия организъм и е контролирана от хормона мелатонин. Един от господстващите хормони, що се отнася до борбата с оксидативния стрес, с регенерацията и детоксикацията по време на сън, както и още и още фундаментални клетъчни и митохондриални функции.
А защо е толкова важно тези грешки да бъдат поправяни или когато това е невъзможно, клетките с не-идентично спрямо родителските си клетки ДНК да бъдат отстранявани? Защото ако клетките с мутации в генома си продължат да живеят и да се репликират, тези мутации стават все по-сериозни и гените им – все по-далечни от тези, заложени в организма. Натрупването на такива мутации в тялото води до заболявания като рака, но и до редица други преди или паралелно с него.
От 1994 до 1998 професорите Хенри Лай и Нарендра Сайн във Вашингтонгския Университет провеждат едно от най-значимите проучвания по темата за прякото увреждане на ДНК от нейонизираща радиация и последствията от него. Техните изследвания показват емпирично как се стига до “скъсване на нишките” (strain breaks) в ДНК-то на мозъчни клетки на плъхове след само 2 часа облъчване с радио честоти с определена сила, намирана практически навред в съвременната ни (вече) среда (докато през 1994 г. това все още не е било така). Те установяват и в последствие демонстрират в още редица изследвания, че до същия ефект води и подобен кратък престой в електромагнитно поле (т.е. нискочестотно поле), създадено от далекопровод, от обикновен хладилник или друг подобен електроуред, както дори и от някои домашни електрически инсталации без включени електроуреди. Още по-интригуващо е, че тези разкъсвания на ДНК нишки продължават няколко часа след отстраняване на източника на нейонизираща радиация! В реалния живот за високите честоти това е краткият престой в радиус от 200 метра или по-малко до улична антена или пък нещото, което масово се забравя и което е еквивалент на горното: телефон със слаб обхват и активирани мобилни данни или разговор по него. А в по-ниските и средните честоти, добър пример за подлагане на силна ниско и средночестотна нейонизираща радиация в голяма близост до източника е приготвянето на сутрешното “здравословно” смути или фреш с блендер или изтисквачка, излъчващи голям набор и от честоти под формата обаче на променливо магнитно поле. Има и неедна и две други типични ситуации, които могат да доведат до споменатите нарушения в структурата на ДНК, като дори при източници със сила много по-малка от тази на споменатите примери, а и с по-малка продължителност, настъпват силни нарушения на биологичните ритми (циркадния ритъм), неконтролируемо отваряне на клетъчните калциеви канали, свръх-активиране на редица хормони и електро-химични реакци, нарушаване производството на мелатонин, силен оксидативен стрес и др.
В последствие, още много изследвания демонстрират такива ефекти върху ДНК, както и други подобни генотоксични ефекти от облъчването с различни нейонизиращи честоти. Както Д-р Джордж Карло и Мартин Шрам описват в книгата си “Невидими заплахи в безжичната ера” (“Invisible Hazards in the Wireless Age”): “Oгромен брой изследвания демонстрират увеличаването в тялото на микроядра в следствиве облъчване с високо- и нискочестотни ЕМП”. Микроядрото е единица с неизвестена функция, частица от ДНК, която се образува в следствие на делене на клетка с нарушено ДНК. То се явява като “страничен продукт” от деленето на такива клетки и е установено, че присъствието на микроядра е толкова силно обвързано с развитието на ракови заболявания, че докторите от близо две десетилетия използват броя на микроядрата като маркер за диагностициране на развитието на различни видове рак.
Наред с гореописаните ефекти на изкуствените нейонизиращи облъчвания директно върху ДНК, проф. Хуго Рюдигер от Медицинския Университет във Виена изучава и обощава резултатите от 42 други изследвания, свързани с генотоксичния ефект на тази радиация, като в голям брой от тях се установява и това, че неестествените ЕМП разширяват генотоксичния ефект на други химични и физични фактори, които иначе имат много по-слаби отражения върху клетъчния геном когато достигат до него без да са съпроводени с нейонизираща радиация.
Автор: И. Ганчев
Основната част от информацията в тази статия бе преведена от книгата на проф. Мартин Бленк ( Мartin Blank) “Въз-мощен” (“Over-powered”).
Той е един от основателите на Био Инициативния Репорт bioinitiative.org, в който са поместени буквално хиляди и хиляди изследвания демонстриращи пораженията, които нанася нейонизиращата радиация върху живите организми, включвайки и несметно количество статистически данни. Повече за неговите и на екипа му открития в тази област можете да научите от статията ми за ЕМП и стресовите протеини.
Искам да отдам специално уважението си на учени като него, защото техните открития, публикации и книги буквално спасяват живота на милиони. Милиони, които са потърсили истината и отказват просто да живеят на “автопилот”.
