Човешкият организъм използва в всяка секунда малко повече от 2 милиона различни протеина. Но с храната ние поемаме само няколко десетки основни видове протеини, само 8 от които се считат за незаменими. Всички останали протеини се преобразуват от един вид в друг благодарение на съвършените творения, в които се намираме – нашите тела.
Нашето ДНК заема централна роля в синтеза на протеините. То може да синтезира над 25 000 различни вида, на база на които се произвеждат и споменатите по-горе 2 млн.
Важно е да запомним, че някои от всички тези протеини са налични в нас постоянно, ала има и немалко видове, които се синтезират от телата ни само при определени условия и в отговор на точно определена нужда.
Тук отново ще засегнем темата за стреса и именно защото има един особен тип протеини, които се създават в отговор на стрес от околната среда, за да защитят нашите клетки от него. Всъщност говорим за много и различни видове стресори, на които тялото ни отговаря с различни типове стресови протеини (stress proteins), създавани изключително бързо и “по заявка”.
Когато през 1960г. това е открито за първи път в лицето на протеини, създавани в отговор на топлинен стрес, тези протеини получават наименованието протеини на топлинен шок (Heat Shock Proteins). Посочвам наименованието им и на английски тъй като тази абревиатура (hsp x – където х е число) се среща нерядко в литературата по темата за здравословните ефекти от електромагнитния стрес. След малко ще разберем защо това е така.
Стресовите протеини са наистина незаменим инструмент на тялото да се справя със стресори от най-различен характер и ЕМП от нейонизиращата радиация с различни честоти са сред факторите, които предизвикват стресов отговор в опит на тялото ни да се защити от разрушителния им ефект върху структурните му едини (в т. ч. не само клетки, но и митохондрий). Докторите Гуудмън и Бланк демонстрират още през 1994 връзката между ЕМП и стресовия отговор. Те започват с нискочестотни ЕМП (като тези, които се излъчват от електропреносната мрежа във всеки дом) и показват, че стресовият отговор се задейства и клетките започват да произвеждат стресови протеини в рамките на 5 минути. Оказва се, че стимулираният от ЕМП синтез на специалните протеини много наподобява начина, по който естествените ултра-слаби електромагнитни полета в телата ни, пренасящи сигналите по нашите нерви, водят до създаването на протеини в нашите мускули. В друго изследване те повтарят експеримента, но този път с ЕМП с висока честота от диапазона на микровълновата радиация и установяват практически същите ефекти. Тези техни открития са в последствие репликирани в множество други изследвания на други учени по света, като голяма част от тях са публикувани и в официален доклад със заглавието: “Chronic EMF Exposure Decreases HSP70 and Lowers Cytoprotection” (“Хроничното излагане на ЕМП намалява нивата на HSP70 и цитозащитата”), апък hsp70 е протеин, защитаващ клетките не само от топлинен, но и от множество други видове стрес с критична роля за нормалното функциониране на клетките и техните органели.
Следва да разгледаме един много основен въпрос, който е и широко разпространен мит. Това е митът, че нашите тела могат да се приспособяват към всякакви условия на средата без да претърпяват значителни увреждания. Има разбира се стотици хиляди показатели от най-различен характер (изследвания, статистически данни, множество исторически примери и пр.), че това никак не се случва, но въпреки това хората са свикнали често да се задоволяват с утопичните си желания по определени въпроси, вместо да разглеждат фактите, съдържащи толкова достъпни и красноречиви примери.
Както се оказва, ролята на синтеза на стресови протеини е неоспоримо и в много случаи тя е способна да запази живота или пък да предотврати сериозни увреждания на клетъчно ниво, чието натрупване е изключително опасно. Например стресовите протеини, изграждани в отговор на топлинен стрес или на кислороден глад са буквално жизненоважни. Разбира се, дори тук е добре да уточним, че кислороден глад рядко означава липса на кислород във външната среда, а е по-скоро изразен на клетъчно ниво поради неспособността на кръвта да пренася достатъчно количество кислород по редица причини (най-простичката от които е голямата концентрация в нея на токсини, постъпващи в кръвта на човек, не поемал храна повече от 4 часа, в опит на тялото да се освободи от тях и създаващи чувство на отпадналост или главоболие, което хората, незнайно защо са приучени да наричат “глад” – глад за още храна, с още токсини).
А телата ни имат способността да създават стресови протеини дори при излагане на изкуствени ЕМП, но тази способност се оказва силно лимитирана относно интензитета и продължителността на тези полета. Учени от все повече страни демонстрират как при продължително излагане на ЕМП с малък интензитет (примерно за повече от 30 минути) или пък дори моментно излагане на такива с голям интензитет има обратен ефект по отношение на стресовите протеини, а именно: способността на човешкото тяло да синтезира тези протеини намалява значително.
Проф. Мартин Бленк и д-р Гуудмън показват още през 1996г., че има значително намален стресов отговор (под формата на отслабен протеинен синтез) когато ЕМП стресорът е прилаган многократно или за продължително време. Те доказват, че продължителното излагане на ЕМП започва да разрушава способността на ДНК да реагира с клетъчния си стресов отговор. Те откриват, че това се случва постепенно и предвид хроничното излагане на почти цялото население на изкуствен електромагнитен стрес, все повече хора развиват електромагнитна толерантност (т.е. с липса на стресов отговор) на клетъчно ниво.
Интересно е изследването на др. А. ДиКарло, М. Фарел и Т. Литовиц в католическия университет във Вашингтон, където те наблюдават подобни ефекти в пилешки ембриони. В тези яйца, изложени на магнитно поле от 80mG за 30 до 60 минути наведнъж, 2 пъти дневно за общо само 4 дни, силно намалява производството на hsp70 – стресовият протеин, синтезиран при клетъчен кислороден глад, като същите ефекти наблюдават и при излагане на ембрионите на микровълнова радиация с интензитет от 30 mW/m² (30 000 µW/m²)за време от 30 до 60 минути само веднъж да ден, за общо 4 дни.
Тук намирам за уместно да дам няколко примера, отговарящи на полета с подобни сили и то не извадени от чужди източници, а консистентно отчитани от апаратурата, с която извършвам моите обследвания.
Примери от реалността за излагане на магнитно поле със сила от 80 mG:
1. Преминаване или престой под високоволтова силова линия;
2. На 50см от работеща най-обикновена прахосмукачка;
3. На 30-40 см от работещ блендер или сокоизтискващка;
Примери от реалността за излагане на сила от 30mW/m² микровълнова радиация :
1. Антена на оператор, на разстояние от 100 до 300 метра от нея;
2. Собственият ни телефон, с поритие от 4 от 5 възможни “чертички” в 4G мрежа, но на разстояние от 50 см от тялото ни по време на разговор или просто с включени мобилниданни! В непосредствена близост до тялото ни, силата на полето може да се увеличи над 100 пъти!;
3. На 2м отстояние от средно силен рутер или на 5 метра от безжичен “домашен телефон”;
Изследователите са показали, че при горните условия, ембрионите са намалили производството на hdp70 с близо 30%, като в следствие е намаляла и цитозащитата им (cytoprotection), т.е. способността да се отстраняват клетъчни увреждания в един организъм. Подобни резултати са се наблюдавали и в следствие на по-къси, но по-чести излагания на изкуствени ЕМП, както и при продължителни излагания на полета с много по-малки интензитети от посочените. Тук е много интересно да се спомене и че тези дисфункции на клетъчно и ДНК ниво са увеличавали концентрацията си все повече с всяко следващо излагане.
Общият резултат, който се наблюдава от всички учени, изследвали изкуствените ЕМП и стресовите протеини е, че ИЕМП намаляват като цяло способността на организмите да произвеждат стресови протеини от всякакъв друг характер, т.е. за защита от всякакви други, не-електромагнитни стресори на средата и тези ефекти са акумулиращи се в продължение на целия живот на организма. Последното е поредна червена лампа за бъдещото здраве на децата, ако те биват излагани на ИЕМП още от ембрионална фаза, като неведнъж съм засягал и темата за това, че детските организми са ефектирани от многократно по-слаби нива на ЕМП от разглежданите в литературата, където почти винаги посочваните резултати са на база изследвания или статистики за излагане на напълно развити възрастни хора, притежаващи неимоверно по-голяма устойчивост на стресори от всякакъв характер.
И продължителното и по-краткотрайното, но по-интензивно излагане на изкуствени ЕМП води до увреждане на ДНК в човешкото (и не само) тало, резултиращо в клетъчна смърт и клетъчни мутации.
Всъщност, за да се разбере дългосрочния ефект от излагането на ЕМП замърсяване, ще посоча, че много изследователи сравняват клетъчните увреждания , предизвиквани от ИЕМП с тези, предизвиквани при “нормално” остаряване. Но с тази разлика, че последното, при една натурална околна среда отнема почти 100 години (при здрави популации), докато в литературата многократно се посочва, че подлагането на средно силни ИЕМП (които често са под нивата, на които е изложен съвременният човек), може да доведе до ускоряване на процесите на състаряване с над 4 пъти!
Уви, досега никой изследовател не е открил и друга основна причина за това днешното поколение тийнейджъри да бъде статистически (като бр. заболели на 100 индивида) съпоставимо болно и/или със сходни “болежки” и оплаквания от същия брой хора на 40 и 50 годишна възраст… Никой друг фактор на средата, освен техногенният електромагнетизъм (и да не забравяме в т.ч. и изкуственото осветление) не се е изменил така радикално и то няколко пъти и то с огромни скокове в отрицателна посока, само за 80 години. Никой.
Автор: Иван Ганчев
Основната част от информацията в тази статия бе преведена от книгата на проф. Мартин Бленк ( Мartin Blank) “Въз-мощен” (“Over-powered”).
Той е един от основателите на Био Инициативния Репорт bioinitiative.org, в който са поместени буквално хиляди и хиляди изследвания демонстриращи пораженията, които нанася нейонизиращата радиация върху живите организми, включвайки и несметно количество статистически данни.
