Тази статия има за цел да даде отговор на често задавания въпрос: “Защо след като съм прекарал/а толкова много време на слънце без дрехи през лятото, нивата ми на вит. D не се повишават значително и си остават в граничните на дефицит стойности”?
Ще разгледаме и каква е връзката на трите така популярни думички от заглавието на статията една с друга, като сега само ще кажа, че с дефицита на калция са пряко свързани над 280 болестни състояния (повечето от които не “леки”), а с дефицита на витамин D – над 350. Повече за влиянието на електромагнитните полета върху най-разпространения в телата ни микроелемент калций обаче, ще научите от статията-продължение: “Калцият и електромагнитната радиация”
Имайки предвид посочените значения на вит. D и калция, можем лесно да заключим, че практически няма здравословен проблем, който да е независим от тяхните дефицити, а ако изчетете статията докрай, ще разберете, че това е дори доста меко казано.
Витамин D е всъщност хормон, защото се произвежда от тялото, а не се приема с храната, както останалите витамини. Сред неговите неизброимите ползи и защитни функции, на челно място се нарежда протекцията, която той осигурява на организма по отношение на развитието на рак. Всички онкоболни са със значителен дефицит на вит. D, вкл. и болните от рак на кожата. Но се твърди, че ракът на кожата се причинява от прекомерно излагане на слънце заради UV частта от неговия спектър. Това за съжаление, най-меко казано е абсурдно, ако не кажем, че е всъщност зловредно като твърдение, предвид фундаменталната за здравето и живота роля на практически целия диапазон на UV светлината. И дали някой нещастен пациент с рак на кожата, на който дерматолозите и онколозите са казали, че причина за неговата беда е прекомерния престой на слънце, някога се е запитвал защо тогава нивата му на вит. D са под критичния минимум? Причината е всъщност очевидна и тя се нарича “липса на достатъчно излагане на слънце, но и не само” – както ще видим след малко.
/ повече за ползите от UV светлината можете да научите от лекцията ми по темата:
“Устоите на здравето: светлина, сън, хранене и вода” /
Тук е редно да уточним и кое се нарича дефицит на вит. D, защото и по тази тема отново сме заливани с несъстоятелна информация от официалните източници. Според последните, “нормални” стойности са между 20 и 60 ng/ml (50 и 150 nmol/l). За съжаление това далеч не е вярно и за двете граници. И за двете. Всъщност патологичните ефекти от липсата на вит. D настъпват още при нива под 30ng/ml (75nmol/l), като всичко под 40 ng/ml (100nmol/l) се оказва твърде рисково за редица патологични състояния и за поддържане на общо добро здравословно състояние изобщо. Относно горната граница може да бъде казано много, но всъщност 60ng/ml e концентрацията на вит. D, от която организмът има нужда през повечето време, а над нея, вече може да се каже, че започваме да трупаме безценни резерви на витамина, които да ни послужат когато нивата му отново паднат под 60ng/ml, т.е. през зимните месеци… За съжаление, за повечето хора, стойности над 35 ng/ml (87.4nmol/l) се оказват напълно имагинерни дори в края на лято, прекарано на брега на морето.
Тук искам да направя три много съществени уточнения:
1. Токсични нива на витамин D, синтезиран по естествен начин няма. Ако би имало, то това би означавало, че да се живее по естествен начин, навън, на слънце и без изкуствените и опасни фактори около нас, за които ще стане дума сега е вредно и токсично. Но уви, в това се опитва да ни убеди алопатичната медицина. А всъщност хора, които бавно и методично са работили по въпроса да възстановят исконните си способности да синтезират ефективно витамина, достигат концентрации от над 110ng/ml (275nmol/l) без приемането на каквито и да било добавки.
2. Потъмняването на кожата или “тенът” по никакъв начин не е критерий за увеличаването на концентрацията на вит. D в кръвта. Това са два независими процеса.
3. Именно приемането на добавки, дори в малки дози може да се окаже токсично, да не говорим за “ударни” дози, каквито някои хора си позволяват да си самопредписват. Ето това вече е наистина опасното при вит. D – да се поема синтетичната му форма, при наличието на съвършен и то доста приятен вграден механизъм за неговия естествен синтез. Така вече можем да се съгласим, че стойности над 60ng/ml ще са опасни за здравето, а всъщност, често и по-малки – когато тези стойности са базирани на синтетика.
Факти, цитирани от публикация на канадската антропософска лекарка д-р Дафне фон Бах:
“Вредата, която причинява витамин Д се забелязва най-ясно при по-тежките случаи, например при отравяне. За този факт се знае поне от 60-те години на ХХ век. Като профилактика срещу рахит, тогава новородените получаваха т.нар. „ударна доза витамин Д“ до втората година от живота. Еднократната ударна доза витамин Д беше 200,000 I.U. Тя се повтаряше на интервали от шест месеца, общо до шест пъти (!).
Това лечение доведе до доста смъртни случаи при децата. При извършените аутопсии на детски трупчета се установи силно изразена калцификация на кръвоносните съдове (проф. А. Бойрен на медицинския конгрес в Бремен, 6-8 май 1966 г., цитиран от д-р Вилхелм цур Линден в „Медицински опит“, том XVI, брой 2, 1967 г.)”
Като по-надолу в публикацията на д-р Бах има още доста сводки от научни изследвания относно вредата и при по-малки дози синтетичен вит. D.
Редно е, за да може човек да прави разумен избор относно най-трудно поддържания на здравословни нива витамин в наше време, да има представа и от тези мерни единици: “IU”. Това е количеството вит. D, което се синтезира в кожата или се поема в синтетична форма. Както видяхме, няколко приема на добавки в количества от 200,000 IU (International Units) могат да убият дете, a e установено, че новородено бебе може да синтезира от естествената UV светлина по 50,000 IU на минута(!) и то без разбира се никакви “странични ефекти”. Уточнение: бебетата и децата имат няколко пъти по-голяма ефективност в синтеза на вит. D от възрастен човек, тъй като органите и системите им, които са отговорни за тези функции, все още функционират на задоволително ниво. Това обаче много бързо се променя през последните двадесетина години, за което ще стане дума съвсем скоро.
– – – – – –
Оказва се, че общоприетото схващане “повече престой на слънце = повече синтезиран вит. D”, на практика не работи. Да, хората стояли с месеци наред без дрехи на слънце със сигурност ще имат по-високи нива от тези, прекарали това време облечени или пък още по-лошо – на закрито, но разликите не са така забележителни, а официалната наука, лекари, “специалисти” и др. ни казват само, че “15 минутен предстой на слънце е достатъчен“ за синтезирането на достатъчно количество вит. D за дневните ни нужди. Изброените обаче просто “повтарят” написаното в учебниците, без да се съобразяват, че то е писано преди много десетилетия и е важало за една друга реалност, различна от тази, в която се намираме в момента. Коренно различна, всъщност.
Веднага преминавам на основните значими за разглежданата тема разлики, които настъпват в нашия свят през последните 20-25 години. Те се наричат “Стотици хиляди пъти увеличени нива на електромагнитно замърсяване” – в това число и двата най-неподозирани негови компонента, за които практически никой обикновен човек не се замисля: мръсното електричество и най-същественото – замърсяването на обитаемата среда от изкуственото осветление(!) или иначе казано, всички те влизат под общото наименование “Техногенен Електромагнетизъм” (ТЕМ).
Да, разбира се има и огромно завишаване на химическите замърсители в природата. Обаче емпирично установяваме – аз и други по света, че ние също като останалите изпитваме върху себе си влиянието и на това замърсяване, но пък ограничавайки почти до нула влиянието на техногенните излъчвания, успяваме да:
– поддържаме високи нива на вит. D в кръвта през 7-8 месеца от годината и средно високи през зимните месеци, без приемането на каквито и да било добавки с години (за деструктивното влияние на добавките с вит. D, по-надолу) ;
– задържаме спада в нивата на вит. D през двата най-тъмни месеца (декември и януари) и да го увеличаваме през останалите два: февруари и март;
Втората точка е особено интересна, тъй като в медицинската литературата е посочено, че за нашата географска ширина е невъзможно да произвеждаме вит. D в месеците извън периода от май до септември при което хората масово пропускат златна и критична за здравето им възможност през останалото време на годината.
След този информативен увод, минавам на причините за крайно ниската ефективност в синтеза на вит. D oт съвременния човек:
1. Синя и зелена светлина или изразено в дължина на вълната: от 400 до 550 nm (нано метра). Тези части от светлинния спектър на видимата светлина, излъчени от изкуственото осветление, което (целенасочено) стана изключително модерно през последните 15-20 години, имат редица унищожителни ефекти върху здравето, като тук ще разгледам само част от тях, за да не се отклонявам от основната тема:
– при попадането след залез и преди изгрев слънце на фотони с енергиен заряд от 2,25 до 3.09 eV (синя и зелена светлина) върху ретината и върху части от непокрита кожа, която е изпълнена с фоторецепторите меланопсин и невропсин, слабата им ковалентна връзка с вит. А се разкъсва. При този процес се освобождават алдехиди от вит. А-алдехид (ретинал) – канцерогенно съединение от групата на дехидите (както напр. формалдехид). Така освободеният ретинал разрушава или нарушава функцийте на всички хим-базирани протеини в тялото, сред които:
1. Меланопсин – навсякъде където се намира – очите, кожата, подкожната мазнина, кръвоносните съдове
2. Митохондриалните цитохроми 1, 2, 3 и цитохром 4, заедно с неговите 4 хромофора (рецептора) за инфрачервена светлина.
– Така се компроментира производството и процесите на:
– Супероксид (Superoxide) – което нарушава въглехидратната обмяна (в цитрохр. 1)
– NAD, който е базов за енергопроизводството в клетките (в цитрохр. 1)
– Редокс катализата (извършвана от цитохроми 2 и 3)
3. Хемоглобина и транспортните му функции на кислород и UV фотони
4. Меланина, в чиято основа е ароматната аминокиселина тирозин (също активирана от UV светлина)
5., 6., 7. … и още много каскадни реакции, водещи до тежки хронични и дегенеративни проявления.
В следствие на това се стига до намаляване на резервите на тялото на “готовия за употреба” вит. А, т.е. активната му форма (да не се бърка в бета каротините, намиращи се в някои плодове и зеленчуци, от които човешкото тяло може да преобразува едва около 3% до активен вит. А!). Тъй като обаче нивата на двата мастноразтворими витамина А и D са тясно свързани и те са в пряка зависимост един от друг, при спад в нивата на вит. А, неминуемо се бележи и спад в нивата на резервите на вит. D;
2. Обща дехидратация равнозначна на загубата на ендогенна вода, причинена най-вече от високочестотната част на техногенните излъчвания, т.е. микровълновата радиация, излъчвана от явни и неявни за обитателите на жилища излъчватели около тях и най-вече – много близо до тях, в собствените им домове. Тази загуба на безценна структурирана, биологично-активна и с голяма изключена зона (EZ) ендогенна вода се получава на принципна на микровълновата фурна. Грубо казано, излъчвания (от всичи визирани източници), които са с около 10,000 пъти по-слаби от тези на една микровълнова фурна, могат за около 10,000 пъти повече време да доведат до загубата на същото количество вода, което се намира в пространството на фурната. А както знаем, това при микр. ф-на отнема само няколко минути… А защо давам за пример точно числото 10,000? Защото една десетохилядна от мощността на микровълновата фурна е една много типична мощност (интензитет) на микровълнова радиация, на която са подложени деца и възрастни почти по 24 часа в денонощието. Такива мощности са типични най-вече за антени на оператори и в малко по-малка степен – за телефони, рутери, лаптопи, таблети и други устройства за масово унищожение като “домашни роботи” например, но не само.
Връщайки се на водата, е от първостепенно значение да се уточни какво значи ендогенна вода и защо общоприетото вярване, че “дехидратацията може да се компенсира с пиене на повече вода” е не само напълно погрешно, но и практически във всички случаи би имало общ негативен ефект върху здравето ни. Темата за качествата на ендогенната вода, произведена в нашите митохондрии е повече от необятна, затова към момента ще се огранича с това да посоча, че водата “наше производство” е и обеднена на силно деструктивния изотоп на водорода – деутерий, което е в унисон с увеличаването на КПД-то на въртящите се с около 9000 об./мин. нано-мотори в митохондрийте ни, от които зависи производството ни на енергия, а оттам и ефективността при преобразуването на всички хранителни вещества и витамини (в контекста на разглежданата тема) от една форма към друга, ефективността на всички наши органи, имунна, ендокринна и пр. системи и т.н.
Е, изпитата вода, налята дори от високопланински девствен извор, по никое от изброените качества не може да се сравнява с ендогенната вода, не може да хидратира клетките пратически изобщо. Неслучайно с измервания на хидратацията се установява, че хора, пиещи по 5-6 литра вода дневно са също толкова дехидратирани както и хора пиещи по 1л/ден или по-малко. Вода, поета отвън, не може и да участва в био-фотонния обмен, който се извършва във всяка клетка и митохондрия, тъй като с нива на тежкия деутериен (водороден) атом над 150 ppm. Такава концентрация на деутерия буквално чупи деликатните механизми на електронно транспортната верига в нашите митохондрии, докато ендогенно ситезираната вода е вода, обеднена на деутерий (до нива под 125ppm). Но пък, за сметка на това, изпитата вода в прекомерни количества “помага” за загубата или разрежда концентрациите на необходимите ни телесни електролити.
А какво е значението на ендогенната ни вода за нивата и ефективността на конвертирането на синтезирания от UV светлината вит. D? – огромно.
Витамин D3 се получава след хидроксилиране в черния дроб на синтезирания в кожата холекалциферол, след което се транспортира до бъбреците, където се превръща в метаболитно активната форма – 1,25-дихидрокси витамин D.
Източник: “Vitamin D”, Linus Pauling Institute, Oregon State University
т.е. виждаме, че за да се получи метаболитно активния вит. D, бъбреците и черният дроб имат решаващо значение. Е, какво е необходимо за тяхната работа? Ендогенна вода. Останалата (изпита или поета през кожата) е просто крайно неефективна в тези процеси, като емпиричните доказателства за това, част от които споменах вече по-горе, са безброй.
3. Taзи трета основна причина за катастрофата при синтез на вит. D от съвременния човек е комбинация от ефекта на техногенните източници на нейонизираща радиация и от начина на живот на съвременния човек, живеещ в градовете (или пък живеещ на село, но по “градски” начин, каквито са мнозина).
А именно: ефективността от синтеза на холикалциферола може да се увеличи допълнително, поне частично като:
– сутрин, преди изгрев слънце не използваме никакво изкуствено осветление, включващо в спектъра си синя и/или (най-често е “и”) пулсираща светлина;
– От изгрев слънце до (поне) половин час след това излагаме фоторецепторите в ретината си на слънчевите лъчи с три много важни и съществени за успеха ни уточнения:
1. “на слънчевите лъчи” означава разбира се, че трябва или да сме навън или на отворен прозорец.
2. Ако е облачно, мъгливо и пр., това не променя абсолютно нищо, защото пропорционалното съотношение на различните части от слънчевия спектър остава практически без изменения. Сиреч тази практика ще даде ефект във всеки един ден от годината и може да мислим така: независимо дали виждаме слънцето или не, неговите лъчи са там.
3. Ако “покажем” на изгревните слънчеви лъчи голата си кожа с максимална повърхност, ще увеличим многократно ефектът от тази процедура. Това ще се случи допълнително и ако сме заземени. Но(!) в никакъв случай не трябва да пристъпваме към заземяване в двора или в жилището си в присъствие на отчетливи електростатични полета (каквито съществуват във всеки дом, чиято ел. инсталация е изпълнена или употребявана без внимание към биологичното здраве на обитателите му). Причините за това са разгледани подробно в статията ми “Дали да се заземяваме”.
Правейки това ние увеличаваме способността на кожата (както и на фоторецепторите си, а оттам и на водата в нас) да абсорбират повече UV светлина през този ден, но и далеч не само това, защото:Съществено е да посоча, че практиката от т. 3, със спазени съответните условията (не през обикновено стъкло и в отсъствие на посоченото изк. осветление) ще даде неимоверно голям тласък и на нескончаема поредица от оздравителни и регенериращи процеси, протичащи в нас през целия ден и последващата нощ.
Автор: Иван Ганчев
Източници:
1. “Latitude, Vitamin D, Melatonin, and Gut Microbiota Act in Concert to Initiate Multiple Sclerosis: A New Mechanistic Pathway”, Majid Ghareghani, Russel J. Reiter,3 Kazem Zibara, and Naser Farhadi
2. “Epi-paleo Rx: The Prescription for Disease Reversal and Optimal Health”, Dr. Джак Крузл
3. “The Mitochondriac Manifesto: How Nature Nurtures the Body, and Technology Torments It”, Dr. R. D. Lee;
4. “Vitamin D deficiency and low ionized calcium are linked with semen quality and sex steroid levels in infertile men”, Martin Blomberg Jensen, Jacob Gerner Lawaetz, Anna-Maria Andersson, Jørgen Holm Petersen;
5. “Vitamin D”, Linus Pauling Institute, Oregon State University;
6. “Vitamin D deficiency and low ionized calcium are linked with semen quality and sex steroid levels in infertile men”. Martin Blomberg Jensen 1 , Jacob Gerner Lawaetz 2 , Anna-Maria Andersson 2 , Jørgen Holm Petersen;
7. “The Dangers of Vitamin D Treatment”, Dr. Daphné von Boch
8. Лична статистика, наблюдения, епидемиологични и лабораторни данни;