За мeн
Кой съм аз и как попаднах на този път?
Казвам се Иван Ганчев и вече станаха повече от десет години откакто осъзнах, че в посока условия за здравословен и безгрижен в това отношение живот, има нещо в този свят, което е силно различно от времето на моето детство през 80-те години.
А как фокусът ми попадна именно върху здравето?
Това предполагам беше просто исконна вътрешна потребност – да следя за всичко необходимо за поддържането на собственото си здраве, макар че в никакъв случай нито тогава, нито сега мога да се оплача по някакъв начин от него. Но имах смътното усещане, че е необходимо да се грижа за него превантивно, преди да ме е споходило нещо, за което после бих съжалил. А това “странно” за онова време допускане идваше от факта, че наблюдавах много. Наблюдавах хората около себе си – и връстници и по-възрастни и никак не бях щастлив от видяното и чутото от тях на тема здраве. Ето защо още тогава много дълбоко в съзнанието ми се установи именно тази дума: ПРЕВАНТИВНО.
Просто защото от всички мои лични наблюдения, които постепенно превърнах в някаква самоцел – да си съставям собствена епидемиологична статистика се налагаше неотменно именно този извод: сериозните оплаквания, често необратими и нерядко следвани от фатален изход се появяваха сякаш от “нищото” и се развиваха с главоломна скорост, веднъж проявили се на съзнателно физическо ниво. Но как бе възможно здрав човек да се разболее … изведнъж?!
Не мина и година усилено изучаване на биохимия и нутриционистика и попаднах на трудовете на Викторас Кулвинскас, Пол Брег, а след това и Лорън Локман. Последния малко хора знаят кой е, уви. Но от него научих, че здрави хора не се разболяват “просто така”, а дори, и че здрави хора не се разболяват… изобщо. Включително и от грип или “настинка”. Знанията идваха бързо, а аз ги поглъщах жадно.
Някои могат да опонират, че има много теории и “не е сигурно” или че не мога да наричам това “Знания”, защото не са доказани. Но и това не е така. Всичко, за което ви пиша, аз го изживявах, проверявах, сверявах от десетки източници и по десетки възможни начини, като всичко базирах на емпирични наблюдения.
И разбира се, както всеки, тръгващ за първи път по тези стъпки, започнах целеустремено с вторачване единствено в това: “С какво да се храня?” Защото така бе и несъмнено още е популярно: Здравето зависи най-вече от това с какво се храним. Цитираше се нерядко и изразът “Ние сме това, което ядем”. Да, звучи логично, но… само до определен момент. Минаха само две години изучаване и търсене, за да стигна до нещо, за мен доста по-вълнуващото, а именно – водния пост (така известното като “гладуване на вода”). След години практикуване на 10, 12 и 20 дневни водни постове, преминах и на сухи (без вода, с приемане единствено на прана) от по 10 и 11 дни, което е малко над максимума, допускан в руските клиники за лечение на тежки заболявания като продължителност на сухия пост: до 9 дни.
Помежду това се вместиха и 4 години хранене единствено с плодове … Това е накратко за моя път в храненето и не-храненето. Има и още някои доста фундаментални практики, свързани с храната и даващи огромно отражение върху здравето ни, но те отново не са свързани толкова с това какво се яде, а как, кога и какво не се яде,
Но защо ви говоря за хранене или по-скоро за обратната страна на този “медал” – не-храненето в сайт, който е посветен на фундаменталните за здравето и живота форми на естествения електромагнетизъм и на отнемащите ги форми на изкуствения, техногенен електромагнетизъм?
Просто е, но не за всички е очевидно. Причините са две:
1.
Храната е един от видните представители на електромагнетизма. Растенията произвеждат храна за хора и животни. Те правят това под въздействието на слънчевата светлина, която е най-видимият, най-яркият, и буквално и преносно, елемент от електромагнитния спектър.
Растенията са преобразуватели на енергия към материя под въздействието на светлина с точно определен спектър.
2.
При спиране на приема на храна за повече от 4-6 часа, в цялото ни тяло, във всяка една клетка започват да протичат фундаменталните оздравителни процеси на автофагията в трите й основни форми. Но автофагията, заедно с апоптозата са двата основни клетъчни процеса, които протичат всяка една нощ и които освен, че ни поддържат живи, са предназначени и да ни поддържат напълно здрави. Нека повторя: Основната работа, която те извършват, се случва през нощта (както и през всяко едно друго време, след 6-ия час без приемане на храна, но с по-слаб интензитет в сравнение с нощния).
Автофагията има буквално неограничен потенциал – благодарение на този процес болните клетки буквално се поправят, изхвърлят всичко ненужно, освобождавайки се от отрови и замърсители, протича процес на регенерация и съвсем буквално – на подмладяване.
Добре, но тогава, защо не са всички хора така здрави, както бяха на съответната възраст хората преди 90-те и защо сега продължителността на живота спадна и продължава да спада така рязко?
Защото нощната ни регенерация вече няма почти нищо общо като ефективност с тази, която са имали в детството си хората преди 70-те години. А нощната регенерация зависи основно от един хормон наречен мелатонин. Мелатонинът контролира двата фундаментални клетъчни процеса автофагия и апоптоза. A мелатонинът е хормон, чийто нива и правилно активиране зависят единствено от електромагнитните фактори, на които сме подложени! Това са факторите светлина – в двете й форми – естествена и изкуствена и техногенни излъчвания. Практически нищо друго не афектира мелатонина, както току що изброените. Ето това е връзката между електромагнетизма и периодичното или продължително въздържание от храна. Всичко в нашата био-електрохимия е всъщност производно на електромагнитни взаимодействия и ако се опитаме да ги разделим, получаваме неработещо уравнение.
Но аз успях да навържа отделните части на това уравнение едва през 2017г., когато след 12 години работа като компютърен инженер (каквото е и образованието ми) в телекомуникационната индустрия и жичните и безжичните компютърни метрополисни мрежи, непрестанното ми търсене на причините за лошото здраве на хората ме доведе именно до това, до което бях най-близо и над което имах широкообхватен поглед отвътре – облъчванията от безжичните комуникационни устройства. Но това бе само началото. Предстоеше ми да открия, осъзная и свържа още толкова много истини. Истини, които … даваха отговори на, бих казал, всички фундаментални въпроси. Отговори, които бях търсил така неуморно в предходните години само в храненето, водата, въздуха и “стреса”.