Само допреди 5-6 години аз, както и повечето скоро-излязли или текущо излизащи от матрицата хора, се осланях на алтернтивната, природна медицина и нейните привидно работещи и простички принципи и концепции за здраве. А те неизменно се заключаваха в “здравословното хранене, движението, чистият въздух, липсата на стрес”.
Е, отне ми доста време и енергия, за да осъзная, че всъщност практически никое от посочените по-горе не е основно по важност за нашето физическо здраве.
Ако разглеждаме единствено физическите фактори на средата, отново никой от изброените не се явява фундаментален за доброто здраве на човека. На животните също. При растенията разбира се е малко по-различно и тъй като тази статия е основно за растенията, следва да отбележа, че храненето при тях е всъщност почти основно. Но нека видим какви са предпоставките за “здравословното хранене” както при растенията, така всъщност и при хората.
През 2017г. аз бях така погълнат (и с право) от темата за хранителната гъстота на плодовете на растенията, които консумираме и на животинските продукти от животни, хранени с такива растения, че единственото, което ме интересуваше тогава бе думата “микроелементи”. И с право. Но… донякъде. Микроелементите са от ключово значение за нашето здраве, макар и не от първостепенно. Има нещо, което стои преди тях. Това нещо е именно и ключът към достъпността за растенията на тези “прословути” микроелементи.
А какво е това нещо, което е от първостепенно значение за хората, животните, а и за растенията? Щом сте на този сайт, най-вероятно вече знаете. То се нарича Елекромагнетизъм!
И пак тогава, през зимата на 2018г. Аз държах първата си лекция на тема важността на микроелементите за растителното и човешкото здраве и говорех за важността на добавянето на каменни брашна в почвите, за да обогатим и тях и себе си след това с микроелементи. Но ето, че само година по-късно започнах да осъзнавам, че някои от тези, простичко наречени “каменни брашна”, всъщност имат едни много особени свойства, в зависимост от произхода на скалите, от които са добити. А както знаем, най-богатите почви са (били в миналото) винаги в подножията на вулкани, защото вулканичните скали имат особени свойства. Те са парамагнитни.
Така стигаме до трите основни типа магнетизъм:
| Тип магнетизъм | Основна характеристика | Видни представители |
| Феромагнетизъм | Постоянно магнитно поле | Желязо, никел, кобалт |
| Парамагнетизъм | Магнитни полета, променящи се по ориентация спрямо външното магнитно поле и губещи своите магнитни свойства при отс-ие на външно поле | Алуминий, магнезий, натрий. кислород |
| Диамагнетизъм | Почти или напълно липсващо магн. поле; Съставлява се от т. нар. “магнитно неутрални елементи и съединения” | Мед, злато, сребро, вода |
ПАРАМАГНЕТИЗЪМ
Свойствата на парамагнитните съединения и в частност комплекси от съединения, като вулканичните скали, са били отлично известни и широко употребявани още от дълбока древност. Като започнем от гигантските базалтовите форми, създавани от земеделците на терасираните градини в Африка [2] и стигнем до съществуващите в цветущо състояние и днес кръгли кули, налични по цял свят, като най-много са в Ирландия.
Както при африканските структури, така и при кралската камера на фараоните в хеопсовата и др. пирамиди, така и при кръглите кули, общото са парамагнитните вулканични скали с висока степен на парамагнетизъм: базалт и гранит. А между последните 2 мегалитни структури има и една друга доста съществена прилика. Всъщност еднаквост: Ъгълът на върха на коничната “шапка” на кулите е точно какъвто е и ъгълът на странaта на Хеопсовата пирамида с основата: 51.5 градуса!
Но тук фокусът ни е парамагнетизмът и почвите. Какво е влиянието му върху живота в и над почвата всъщност?
Пред 1942г. Фил Калахан (Phil Callahan) служи в Ирландия, бидейки част от американската армия. Там той се сблъсква с Ирландските кули и прави свое обширно проучване на техните функции. Калахан изработва свое собствено устройство, което свързва към осцилоскоп и с което установява, че тези кули имат доста интересното свойство да приемат и усилват естествените нискочестотни вибрации, причинени от природни събития. Такива събития са гръмотевични бури и други електромагнитни явления, с честоти от 7.83 Hz (базова честота), 14.3, 20.8, 27.3 Hz и др. Може би по-запознатите от читателите вече разпознават тези честоти, знаейки ги под наименованието “Шуманов резонанс”. Тук обаче, “любопитната подробност” е, че Ото Шуман открива и дефинира тези честоти цели 10 години по-късно и в последствие те са наречени на името на последния. Може би защото Фил Калахан не е публикувал трудовете си по въпроса своевременно, както не е имал и завършено университетско образование към онзи момент…
Но Калахан установява също, че неизменно, растителният свят в определен радиус от тези кули се развива по-буйно, по-цветущо, в сравнение с този, извън периметъра на очевидното въздействие на кулите.
И тук се очертава пътят на Калахан, който в последващите години от живота му, можем да наречем д-р Калахан, като на човек, изучаващ и имащ огромен принос за значението на парамагнетизма в земеделието.
Степента на парамагнетизъм, въведена от д-р Калахан, се измерва в μCGS (микро CGS) единици, т.е. Сантиметър, грам, секунда. Или иначе казано, това е скоростта (или частта от секундата), за която един грам от дадена субстанция, намиращ се на 1 сантиметър от магнит ще измине разстоянието до този магнит, бидейки привлечен от него.
Или още: какво тегло от парамегнитен материал би изминало разстоянието от 1 сантиметър до магнит за точно една секунда. Ако върху парамагнитен материал не е приложено никакво магнитно поле, частиците в него са ориентирани (илюстративно) по начин, показан на лявата графика, а ако той бъде внесен в силно магнитно поле, те се ориентират като тези на дясната графика:
Но всъщност в природата, неизменно имаме присъствието на постоянното земно магнитно поле със средна сила 0.5 Gaus (50 μTesla), прпр затова, реално, във всяка парамагнитна субстанция, изложена на слабо магнитно поле като земното, имаме ориентация на частиците като тази на следната графика:
A каква е най-разпространената парамагнитна субстанция всъщност? Това са почвите! Почвите не са магнитни, но биват слабо привличани от магнити (с едва измерими сили) и частично ориентирани към земното магнитно поле. Ето защо те са парамагнити.
Но някои почви са ориентирани към него повече от други и Калахан установява, че колкото по-парамагнитна е една почва, толкова по-плодородна е тя. Предположението му е, че колкото по-парамагнитна е почвата, толкова по-способна е тя да приема и задържа естествената земна и надземна енергия, а оттам – и да взаимодейства по симбиотичен начин с енергетиката на всички живи организми, които живеят или се вкореняват в такава почва.
Тук под “енергетика”, се имат предвид магнитните полета на всеки организъм, тъй като, както знаем, всеки жив организъм има собствено магнитно поле, което е напълно измерима физична величина.
/При растенията и животните пък, всеки отделен орган има свое магнитно поле, като рабира се, най-силни са полетата на сърцето и мозъка./
Почвите с по-силно изразен парамагнетизъм допринасят за:
- по-добро задържане на вода в състава си (водата и нейното поведение също далеч не е само следствие от чисто химични реакции);
- значително подобряване на усвояването на хранителните вещества от растенията;
- Силно завишена устойчивост на стресови фактори на отглежданите култури;
- по-добра кълняемост и жизненост на покълналите семена и растения;
- увеличена биофотонната активност на почвените микро и макро организми;
От друга страна, целия растителен и животински свят е диамагнитен (има свойствата на диамагнитите).
Д-р Калахан създава уред, с който може бързо и в полеви условия да бъде установена степента на парамагнетизъм на почвите. Уредът му е наречен на негово име: PCSM (Phil Callahan Soil Meter). Ето го и него:
А той, след десетилетия изследователска работа, установява еднозначно, че неизменно най-плодородните почви са и силно парамагнитни.
Уредът му е на пазара около 20 години и тази зависимост е потвърдена също и от хиляди фермери по света. /За съжаление в момента уредът му се намира трудно и на значителната цена от около 2000 евро/.
Ето как Калахан класифицира парамагнетизма на почвите по отношение на тяхното качество:
| 0 – 100 μCGS | Бедна до средно добра почва |
| 100 – 300 μCGS | Добра почва |
| 300+ μCGS | Много плодородна почва |
Известният френски агроинженер Яник ван Доорн (Yannick van Doorne), който е и фермер, дългогодишен изследовател и автор [3],[4] в света на електрокултурата (Electroculture), споделя че правейки множество измервания с PCSM устройството в Европа и извън нея, открива, че болшинството от почвите в най-различни ферми и градини рядко надвишават 100 μCGS. Т.е. В почти всички случаи, почвите ни се нуждаят от подсилване на естествения си магнетизъм. Изключение правят почвите, разположени в известна близост до затихнали или действащи вулкани (както ни показват и поселищата на много от древните култури), каквито са например някои региони в близост до Аляска, споделя Яник и Малайзия.
Един от факторите, които са пряко отговорни за почвения парамагнетизъм е наличието на повече кислород в почвите, Кислородът е силно парамагнитен газ (вж. таблицата по-надолу). А повече кислород, разбира се, бихме могли да имаме само когато се грижим за почвата си по напълно органичен начин и се стараем да поддържаме богатото съдържание на органика в нея.
А Фил Калахан стига и по-далеч, като в продължение на 20 години наблюдава подобренията, настъпващи в почви, в които са внесени скали с добри парамагнитни показатели. Ярко отличителни такив свойства имат магмените скали като базалт и гранит. Базалтът е по-достъпен под формата на дребни фракции и прах (или брашно) от гранита и затова масово се използва за подобряване на почвения парамагнетизъм.
Оказва се обаче, че находищата на базалт много силно се различават по своите μCGS стойности, като варират от 1200 чак до 9000 μCGS. Но базалти с над 5000 μCGS са изключителна рядкост, като такъв с 3000 вече показва прекрасни способности за “повдигане” (или подсилване) на почвения парамагнетизъм.
Адекватни са приложенията му в рамките на 200гр. до 1.5-2кг на 1кв.м. Почва, като за целта е добре да знаем парамагнитната му характеристика.
Възможно ли е обаче да се каже на кои микроелементи се дължи силното парамагнитно поведение на магмените скали? Оказва се, че това остава загадка и до днес, като причината за това ще илюстрирам със следните примери:
Кислородът (O2) е силно парамагнитен (+3,449 μCGS), докато живакът (Hg) е диамагнитен (-24,1 μCGS), но когато се комбинират кислород и живак, за да образуват живачен оксид (Hg2O), се получава диамагнитно съединение с -76,3 μCGS.
Друго разпространено съединение: калцият (Ca) е парамагнитна (+40), докато азотът (N2) е диамагнитен (-12), а калциевият нитрат Ca(NO3)2 е диамагнитен (-45,9). С други думи: +40 + (-12) = -45.9!
Ето защо минерализацията на почвата чрез добавяне на отделни минерали не означава, повтарям, не означава, че е добавена парамагнитна сила. Затова и досега няма успешен експеримент за увеличаване на парамагнетизма на почвите чрез сляпата й минерализация.
Сложните смеси не е задължително да съставят висок CGS/парамагнитен фактор. Абсолютен факт е, че всички химически торове, измерени от многобройни учени и експериментатори, дори тези, които са обозначени като “органични”, придават или съдържат CGS показатели с толкова ниски стойности, че са напълно безполезни за подсилване на парамагнитните показатели на почвата.
А ето сега и няколко таблици [1], за илюстрация на пара- и диамагнитните показатели на някои химични елементи и съединения:
Много интересен факт е също, че многобройни експерименти показват, че базалтите действат по удивително позитивен начин на развитието на растенията и без физически контакт! Така например, всички експерименти, в които базалтови камъчета са били сложени в найлонови торбички под корените на растенията, са показали, че тези растения стават значително по-големи и силни от контролните групи. Разбира се, и микроелементите в базалтовите скали биха се отразили ползотворно на отглежданите сред тях растения, но тогава за целта те трябва да бъдат значително по-фино смляни, за да бъдат физически достъпни за почвената микрофлора, която да ги преработва.
Но действието на базалтовите блокчета от разстояние отново ни показва, че химията и биохимията съвсем не могат да обяснят всички процеси, свързани със здравословното развитие на растенията (пък и на хората), затова е крайно време да погледнем и в друга посока. Нещо, което са знаели и са направили предците ни още преди хиляди години…
Оказва се обаче, че парамагнитните скали имат и друго, бих казал, повече от уникално, свойство. Това става ясно след като Фил Калахан, подозирайки за него, занася проби от базалт не при кого да е, а при
проф. Фриц Алберт Поп (Fritz Albert Popp), основател и директор на международния изследователски институт по биофизика в Нойс, Германия.
В този институт, Фриц Поп, заедно с още 19 изследователски групи от цял свят, в продължение на повече от 20г. прави изследвания в областта на биофотоните, т.е. на светлинните фотони, излъчвани от живите организми, от бактерии до човека.
Тук отварям една немаловажна скоба, за да отбележа, че целият този огромен международен екип, полага основите на фундаменталното знание за светлината, като медиатор на всички процеси в живите организми, вкл. и на излъчването на светлина от 200 до 800nm, но основно в UV спектъра от всеки организъм. Те еднозначно демонстрират и измерват процесите на “преработка” на светлина и излъчването й в пространството от човешкото ДНК и митохондрии. На база на всички свои експерименти и наблюдения, те достигат и до заключението, че излъчването на биофотони е един строго организиран и синхронно протичащ процес (кохерентно излъчване, кохерентни вълни), че той е в основата на цялата междуклетъчна комуникация, както и е есециално за регулирането на всеки физиологичен процес в човешкото тяло.
По подобие на хората, същото може да се каже и за животните, ала и за растенията и тяхната способност да приемат и отдават светлина освен чрез надземните си части и чрез своите корени. Това го показва още Александър Гурвич през 1923г!
Ето защо, за настоящата ни тема се явява есенциално откритието на Фриц Поп, че занесените му проби базалт от Фил Калахан всъщност излъчват фотонна енергия под формата на светлина. Отначало изследователите не вярват, че скала може да излъчва светлина, но след редица експерименти, те го установяват еднозначно и правят опит с влагането на базалт в купчина компост, при което неговата микрофлора увеличава своята фотонна активност над 100 пъти (бр. Излъчени фотони за единица време)! По този начин, вече имаме и документирано научно потвърждение на последната от постулираните по-горе от Фил Калахан основни промени, които настъпват след увеличаване на парамагнетизма на почвите, а именно, че “парамагнетизма увеличена биофотонната активност на почвените микро и макро организми”. Това неизменно води до по-пълноценно симбиотично взаимодействие с растенията и техните корени и оттам до по-добро здраве и плодовитост на последните.
След редица експерименти, наблюдения и емпирични факти, Фил Калахан, Яник Ван Доорн и други изследователи на почвения магнетизъм достигат до заключението, че минералното и изобщо биохимичното хранене на растенията е от съществено значение за растенията единствено при положение, че за тях, но и за всички почвени организми (микро и макро) е изпълнено условието да живеят в една почва със силен и непокътнат магнетизъм. Като тук под “непокътнат” имам предвид естествен, в синхрон със земното магнитно поле магнетизъм, недеформиран от нашата намеса. Нека видим тогава, кои човешки агро-практики най-силно нарушават тази симфония от взаимно “подкрепящи” се магнитни полета на живата и неживата природа или както някои я наричат: общото енергийно поле, общата аура на почвата и на почвения живот.
Опазване на почвения магнетизъм, медни и бронзови градински инструменти
Когато говорим за холистично здраве, освен, че разглеждаме нашият организъм като една цяла, неразривно функционираща система, то също така е редно и да обвържем нашето здраве на всички живи организми около нас: животни, растения, но… защо да пропускаме микросвета, който също има огромно значение за здравето ни по ендогенни и екзогенни причини? Т.е. Микросвета в нас (нашата микрофлора) и този извън нас, този в почвата, който всъщност е една от основите на здравите растения, които пък са една от основите на нашето здраве. Така, преди да стигнем до почвената микробиология, говорейки за магнетизъм и то за полезен магнетизъм, нека разгледаме един много силно пренебрегван факт, който има многоспектърен ефект в нарушаването на естествения, тъй важен за здравето на всички организми (вкл. и човека) магнетизъм.
Тук ще комбинирам знания и факти от различни науки, вкл. и от статистически данни, за да ви запозная с една друга страна на… желязото и защо всъщност не го искаме (в неорганичната му форма) близо до нас, в досег с храната ни, а и с … почвите ни…
И така, започваме нашия “железен обход”:
1. Относно пребиваването в жилищни пространства, отдавна е известно, че е силно противопоказно да имаме под нас или над нас железни (стоманени) елементи. Изкривяват естественото земно магнитно поле, от което силно се нуждаем и влияем (особено по време на сън!). Отделно водят до ретранслиране на силно опасните за нас променливи електростатични полета и микровълнова радиация, но това вече е свързано не със земния магнетизъм, а изкуствено създадените замърсители. Но въпреки това, има значимо отношение по настоящата тема.
2. Не е препоръчително да се храним с железни прибори, поради вредното им въздействие върху зъбния емайл, слюнката и др.
3. Разрязването или още по-лошо – блендирането и пасирането на храна с метални ножове също отдавна е показано, че води до бързото й окисление и загубата на витамини и някои микроелементи в нея.
4. В производството на ферментирани храни и напитки (като кефир например) изрично се посочва, че не трябва да бъдат използвани метални съдове или прибори, тъй като биха повлияли отрицателно на развитието на микроорганизмите в тях и оттам и на качеството на произвеждания от тях продукт, който слагаме на трапезата си.
5. При всичко това, започва да изглежда странно решението ни, че обработката на почвите ни с метални инструменти е абсолютно нормално нещо и че това по никакъв начин не и влияе. Много е вероятно с това си решение (отново) да пропускаме голяма част от “уравнението” или още на животворящите сили, поддържащи живота на микро и макро организмите…
Така стигаме до още един титан на науката, както и на границата на науката с божественото, непонятно в пълнота за повечето от нас. Той най-вероятно отдавна е известен на всички, които четат моя блог, поради огромния му принос в изследванията му на енергията и тайните свойства на водата, в енергезирането и зареждането на вода, в изследванията на свойствата на вихровите водни потоци и много други. Той има общо около 20 различни патента в различни области на естествените и техническите науки, но области, които никой преди него не е изследвал.
Неговото име е Виктор Шаубергер (Viktor Schauberger).
Той с години наблюдава движението на водата в естествената й среда и създава решения за редица проблеми, които хората са имали, във връзка с използването на водата в индустрията и в ежедневието си. Работи усилено върху фрикционните взаимодействия на водата с материалите, през които тя преминава или материалите, които преминават през нея. Или пък, както е в случая със земеделието – и двете.
Той обяснява защо водата изчезва от полетата, които са обработвани с метални плугове. Това става поради съвсем ясно дефинирани физически причини: бързото преминаване на железния плуг или инструмент през почвата, прекъсва земните магнитни енергийни линии, което води до появата на електрически ток по същия начин, по който намотката в електрическия генератор се върти в магнитно поле. Това от своя страна води до електролиза в почвата, която разделя водата на кислород и водород. Електролизата уврежда и микроскопичния живот в почвата.
Така вниманието му се съсредоточава върху медта и по-специално бронза. Богатите на мед почви запазват добре влагата си, затова Шаубергер започва да експериментира с медни плугове и друго оборудване, изработено от мед и бронз. В началото той просто покрива режещата повърхност на железните плугове с медна ламарина и прави опити с тях. Тестовете се провеждат в контролирани условия, като опитните полета се разделят на няколко части, някои от които се орат с обичайната вече желязна техника, а други – с адаптираната медна техника. Резултатите са изключително в полза на медните инструменти, които довеждат до 35 % увеличение на реколтата при еднакви други условия.
Голяма фирма в близост до Залцбург, показва увеличение от 50 %.
Навсякъде се наблюдава увеличение на добивите. Потенциалът от родовитост и изпълване на кочаните на царевицата е увеличен, а картофите не са нападнати от колорадски бръмбар, въпреки че съседните картофени полета, разорани по обичайния начин, все още са нападани.При всички тестове, освен консистентното увеличаване на количеството на добивите, значително намаляване на заболеваемостта на растенията и нападенията от насекоми, се наблюдава и неизменното с това увеличение на качеството на продукцията.
Удивителна е била и констатацията, че и нуждите от азот на почвите, обработвани с медната механизация са намалели.
В последствие обаче, когато Шаубергер се опитва да сключи договор с компания в Залцбург за производство на медни плугове, той среща голяма съпротива от лобистки кръгове на агрохимическата индустрия, които взимат мерки неговите неизгодни за тях технологии и идеи да приключат в зародиш.
До днес е запазен прототипът на “златния плуг” на Виктор Шаубергер, който “прекарва” почвата през спираловидни движения и работи на принципа на имплузионните технологии. Структурата на този плуг наподобява микроструктурата на кожата на акула, която създава минимално триене при движението си във водата (но изобретателят не е имало как да наблюдава електронно увеличение на кожата на акула в своето време…).
Нека за финал разгледаме още няколко съществени причини, (освен споменатата електролиза и дехидратация на почвите) поради което желязото води до негативни последици при обработката на богатите на органика, живи почви и направим паралел с употребата на бронзови или медни градински инструменти и сечива на негово място:
- Желязото е един от металите, които довеждат до искра при удар в друг, електрически непроводим материал (например камъчета в почвата). Това води до оргомен брой микро-искри, при движението на стоманени инструменти в почвата и до енергийното им разреждане, т.е. до загуба на енергия в почвите. Медта не води до искри при движението си в почвата;
- Желязото, отново поради подчертаните си магнитни свойства, практически води до “разкъсване” на установените в равновесие магнитни моменти на почвените частици и на живота в нея. Като резултат, жертва става “аурата” на живата природа под и непосредствено над земята, на която е нужно време (изглежда над 2 години) да се възстанови; Ефекта от това можем да оприличим с разрушаването на данните върху стара аудиокасета когато придвижим магнит над лентата й. Медта и другите елементи в сплавите на месинга и бронза имат диамагнитен характер и са неутрални към външните магнитни полета;
- Железните частици в почвата ръждясват и се разпадат за кратко време, Шаубергер смята, че материал, който в естествената среда е подложен на разпад, няма как да стимулира живота (или още растежа и развитието) на младите растения. Като опозит, медта е силно устойчива в почвата и отделените от медните инструменти йони подхранват почвения живот с мед;
- Голите и черупковите охлюви съдържат в кръвта си протеина хемоцианин, като за тях това е транспортерът на кислород, както хемоглобина при бозайниците. Всички дългогодишни ползватели на медни инструменти споделят, че откакто изоставят металните си инструменти, охлювите също намаляват значително от година на година! Това се случва паралелно с намаляването на отделяното желязо в почвите и увеличената за негова сметка мед в тях.
Вероятната причина за това е, че при претоварените с желязо, но по-бедни на мед почви, всички видове охлюви имат функцията на възстановители на енергийния баланс; В тази връзка, искам да отбележа, че теорията, че охлювите не понасят мед и тя им причинява “електрически шок” е напълно несъстоятелна; - Медта и медните сплави имат значително по-нисък коефициент на триене, спрямо желязото и неговите сплави. Това значително улеснява работата с медни инструменти, което също е любопитен факт, споделян от всеки, който ги използва. Допълнителен “бонус” е и много по-слабото им свойство да се облепят с кал и глина при работа в по-влажни почви, в сравнение с железните инструменти;
За щастие, медни градински инструменти вече се произвеждат и в България! :
Автор: Иван Ганчев, февруари, 2024 г.
Използвана литература:
Paramagnetism, Phil Callahan
2. Seed Of Knowledge, Stone Of Plenty, John Burke
3. Basalt And Paramagnetism, Yannick Van Doorne
4. Electroculture Growing Practical Guide, Yannick Van Doorne
5. Ancient Mysteries, Modern Visions: The Magnetic Life of Agriculture, Phil Callahan
6. Living Water: Viktor Schauberger and the Secrets of Natural Energy, Olof Alexandersson
